Източник: Фондация „Институт Отворено общество"
Речта на омразата има трайно присъствие в българската публична и медийна среда. През 2018 г. половината (51%) от пълнолетнитеграждани на страната, анкетирани в национално представително изследване наобщественото мнение заявяват, че през последните 12 месеца са чували впубличното пространство изказвания, които изразяват неодобрение, омраза илиагресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуалнималцинства. Този резултат остава почти без промяна през последните пет години макар да бележи лек спад спрямо 2016 г., когато 58% отанкетираните заявяват, че са били свидетели на подобни изказвания.
Това сочат данните от национално представително изследване, проведено от Институт Отворено общество – София през пролетта на 2018 година. Изследването се провежда за четвърти път през последните пет години и проследява тенденции в обществените нагласи към речта на омразата в България. Данните от изследването са обобщени в доклад „Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2018 г.“
Според доклада ромите биват трайно възприемани като основен обект на речта на омразата. В четирите проведени изследвания по темата от 2013 година насам неизменно най-висок дял сред хората, които са чували реч на омразата, съобщават, че тя е била насочена срещу представители на ромската общност. През 2018 г. този дял спада до 81% спрямо регистрирания връх от 92% през 2016 г. През 2018 година намалява и делът на хората, които съобщават, че са били свидетели на враждебна реч срещу повечето от другите изследвани групи, вкл. турци, мюсюлмани и чужденци. В същото време обаче делът на хората, които заявяват, че са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо хомосексуални нараства двойно спрямо нивата от 2016 г. (от 21% сред чувалите враждебна реч през 2016 година до 42% през 2018 г.).
През 2018 г. хомосексуалните са втората най-засегната от речта на омразата малцинствена група, веднага след ромите, и този резултат съвпада с интензивните дебати около провалената ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция). Наблюденията през последните 5 години показват, че самото явление реч на омразата се развива на отделни вълни, които са в пряка връзка с политическата конюнктура и в различни периоди засягат различни малцинства, но поддържат в общественото пространство един постоянен фон на тревожност и напрежение.
Макар че най-голям дял от хората, които са срещали реч на омразата през годината, съобщават, че са я чували от телевизията, разрезът по демографски групи показва, че достъпът до интернет е основна предпоставка за по-често срещане на речта на омразата: обществените групи, които имат повече достъп до интернет (млади, образовани, живеещи в София) съобщават значително по-често от средното за страната, че срещат реч на омразата и много по-често отколкото обществените групи, които използват по-слабо интернет (по-възрастни, по-слабо образовани, живеещи в селата). В сравнителен план значението на телевизията като средство за разпространение на реч на омразата трайно намалява: ако през 2013 г. 75% от тези, които са чували реч на омразата, са я срещали по телевизията, през 2018 г. този дял пада до 56%. За същия период делът на хората, които заявяват, че са срещали реч на омразата по интернет се увеличава повече от два пъти: от 18% през 2013 година до 40% през 2018 г.. Нараства, макар и с малко, и значението на обществените места (ресторанти, кафенета, обществения транспорт) като място за срещане на реч на омразата.
Данните показват, че значително мнозинство от гражданите (77% през 2018 г.) не одобряват публичното използване на изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуални малцинства. Одобрение за използването на подобни изказвания изразяват едва 14% от анкетираните. Мнозинството граждани също така смятат, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които проповядват агресивен национализъм (63%), както и тези, които изразяват публично неодобрение, омраза или агресия срещу малцинства (57%). Общественото одобрение за финансови мерки за противодействие на речта на омразата също остава високо: през 2018 г., както и през 2016 г., значителен дял от респондентите (64%) са съгласни, че трябва да бъде ограничено държавното финансиране за политически партии, чиито ръководители използват реч на омразата. Също така 57% от респондентите са съгласни, че трябва да бъде ограничено предоставянето на публични средства на медии, ако техните журналисти правят изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо различни малцинства.
В същото време липсата на осъдителни присъди във връзка с престъпления, свързани расова, етническа и религиозна омраза, води до намаляване на обществената подкрепа към наказателната политика като средство за противодействие на речта на омразата. През 2018 г. делът на тези, които знаят, че речта на омразата и извършването на насилие заради етническа, расова или религиозна омраза е престъпление, намалява и е най-нисък за периода на последните 5 години. Същевременно намалява делът на тези, които биха подали сигнал в полицията, ако станат свидетели на публична употреба на реч на омразата – от 26% (през 2014 г.) до 17% (през 2018 г.). Намалява и одобрението за наказателно преследване на политици и журналисти, които използват публично реч на омразата (броят на съгласните, че трябва да има такова наказателно преследване спада от 66% през 2013 г. до 57% през 2018 г.). С аналогичен дял намалява и броят на съгласните с наказателноправното преследване на проявите на агресивен национализъм – за пет години има спад от 10% на тези, които са съгласни, че агресивният национализъм трябва да бъде преследван по наказателноправен ред (от 73% през 2013 до 63% през 2018 г.).