Източник: Фондация „Институт Отворено общество"
Типичната активна неправителствена организация в България е малка, установена в столицата или друг областен град, има ограничен финансов ресурс, зависи от наличието на проектно финансиране, разполага с малоброен, но високо квалифициран екип, който често работи на доброволни начала и който е готов да отстоява демократичните права и свободи на гражданите. Това са част от наблюденията, отразени в доклад „Активните неправителствени организации в България през 2017 г.“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София.
Докладът, който е финализиран през април 2017 година, се базира на множество източници на информация, включително и на данни от количествено изследване сред 785 активно действащи неправителствени организации, проведено в периода януари – февруари 2017 година, както и на анализ на документи в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност към Министерство на правосъдието.
Близо половината от анкетираните за целите на доклада активни неправителствени организации съобщават, че през 2016 година са имали годишни разходи под 20 хиляди лева. Общо две трети от организациите са имали годишни разходи до 100 хиляди лева. Организациите с годишен бюджет от над един милион лева са по-малко от един процент от анкетираните.
В почти 60% от активните неправителствени организации по-голямата част от екипа работи на доброволни начала. Сред работещите срещу заплащане преобладават ангажираните на граждански договор. Заплащането в мнозинството от неправителствените организации, по оценка на представители на самите организации, е по-ниско от средното за обществения сектор, въпреки че в тях са ангажирани предимно хора с висше образование, които често ползват чужди езици. Близо половината от анкетираните организации (45%) изразяват мнение, че са изправени пред риск от отлив на квалифицирани експерти през следващите 3 години.
Българският неправителствен сектор е силно феминизиран. В екипите на над 50% от анкетираните активни неправителствени организациите преобладават жените, а при други 35% от организациите жените и мъжете са представени по равно. Данните от изследването показват още, че в две трети от активните организации сред персонала има хора на възраст до 29 години. Организациите, в които хората над 60 години формират повече от една трета от персонала, са само 10%.
Преобладаващата част от хората, ангажирани в дейността на активните неправителствени организации, споделят общи ценности, свързани със защита на основните граждански права и свободи. Анкетираните представители на активните НПО в много по-малка степен биха направили компромис с правата и свободите на гражданите в името на някакви други политически, социални или икономически цели в сравнение с населението на страната като цяло. Над 57% от представителите на активните НПО заявяват, че не биха се съгласили демократичните права и свободи в страната да се ограничат за известно време, за да се въведе повече ред и сигурност. За сравнение, на сходен въпрос само 32% от гражданите отговарят отрицателно.
Неправителствените организации определят съществуващата в момента правна, медийна и обществена среда в България като не особено благоприятна за своята дейност. Над половината от анкетираните активни неправителствени организации съобщават, че през последните 5 години са се почувствали засегнати от негативно отношение във връзка с дейността си. В същото време цитирани в доклада данни показват, че дейността на неправителствените организации остава слабо позната за гражданите. Близо 25% от пълнолетните граждани в България, анкетирани в национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество – София през пролетта на 2016 година, заявяват, че не могат да преценят дали се доверяват или не на неправителствените организации. Толкова висок дял на хора без мнение не се наблюдава при оценката на нито един от другите типове организации, включени в изследването. 33% от гражданите изразяват доверие в неправителствените организации, а 39 казват, че нямат доверие в тях.
Над половината от анкетираните представители на активните НПО в България (55%) са на мннение, че в сравнение с преди 5 години се наблюдава повишаване на гражданската активност и участието на гражданите в дейността и каузите на неправителствените организации. Обществените сфери, в които гражданските организации имат най-силно влияние, са доброволчеството, работата с деца и младежи, екологията и опазването околната среда, както и закрилата на правата на човека. Анкетираните смятат, че НПО имат относително по-ограничено влияние в сфери като интеграцията на ромите, социалната справедливост и мониторинга върху работата на институциите. Активните НПО са на мнение, че предоставянето на експертно знание, застъпничеството за права и представителството на интересите на различни социални групи са трите основни източника на легитимност в тяхната работа.
Две трети от анкетираните активни НПО в България са на мнение, че членството в ЕС има положителен ефект върху състоянието на гражданското общество в страната. В същото време обаче всяка трета организация се опасява, че развитието на глобалните политически процеси през последните 3 години ще има негативен ефект върху българския граждански сектор.
Към началото на 2017 гдина в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност към Министерство на правосъдието има регистрирани над 14 600 неправителствени организации. Преглед на данните в регистъра показва, че в страната ежегодно продължават да се регистрират по над 800 нови неправителствени организации, работещи в обществена полза. Лингвистичният анализ на уставите на тези организации води до извода, че сред тях преобладават организациите, работещи в сферата на образованието, културата и спорта. Наблюдава се и висока пространствена концентрация. Голяма част от организациите са регистрирани в столицата и в областните градове на страната. В близо 900 населени места в България има регистрирана поне по една НПО, действаща в обществена полза. В 108 населени места има по над 10 подобни организации, а в едва в 20 населени места има по повече от 100 организации.