Източник: Фондация „Работилница за граждански инициативи"
Във фокуса на това изследване е ролята на неправителствения сектор (около 16 000 организации с нестопанска цел, регистрирани след 1996 г.) и мястото му в процеса на развитие в България. Изследването включва обширен преглед на ръководните принципи и хипотези на различните сектори за българския дневен ред за развитие“ (170 анкетирани); общ преглед на ролите и отношенията на заинтересованите от развитието лица; анализ на силните страни и слабостите на неправителствения сектор в контекста на развитие; оценка на ресурсите на сектора за изпълнение на развойни задачи; анализ на бъдещите предизвикателства и възможностите за устойчиво развитие на неправителствения сектор в България. Основните въпроси и критерии на изследването включват: българския дневен ред за развитие; действащите лица в процеса на развитие; ролята на неправителствения сектор; ресурсите на НПО; бъдещите предизвикателства и възможности за развитие на неправителствения сектор в България.
Общото заключение от анализа е, че неправителственият сектор все още не е концептуализирал и артикулирал алтернативен дневен ред за развитие. Съществуват свързани с развитието ценности и понятия, чиито център е човекът, но те присъстват повече като усещания и отношение, а не като ясно дефинирани стратегии за развитие. Бедността все още се разбира в по-ограничен смисъл – като липса на доходи“, околната среда широко се прокламира като приоритет, но реалността показва, че в повечето случаи тя е подчинена на икономически съображения. Насилието в общността се редуцира с известен успех от неправителствения сектор и с по-малък такъв от правителството.