Фондация "Екатерина Каравелова" представя Доклад за участието на жените в политиката в България. Изпълнителен директор на Фондацията е Марина Кисьова де Хеус - участник в първото издание на Инициативата. Публикуваме материала от сайта на Фондацията, без нанесени корекции.
72 – това би трябвало да е броят жени в българския парламент, ако страната беше възприела минимума от 30%, препоръчан от Икономическия и социален съвет на ООН като цел за отдавна отминалата 1995. Целите, които си поставя Пекинската конференция през 1995 за 2000 са доста по-амбициозни и стигат до 50% жени на лидерски позиции и позиции, свързани с вземане на решения.
Резултатите от третите парламентарни избори в България за 2021 година обаче показват, че жените в новия парламент ще бъдат 56 или едва 23.33% от общия му състав.
Тревожен е последователният спад, който наблюдаваме при участието на жените в последните три парламента. Това е още един ясен сигнал за устойчивите патриархални нагласи в българските общество и политика.
Проблемът започва още от ниския дял на жените на избираеми места в листите – през април те бяха 30% от общия брой кандидати, през юли 29%, а през ноември отново 30%4. Ситуацията с изборите за президент също показа, че политическите сили и инициативните комитети не считат жените за достойни водещи кандидати, а подходящи само за украса5 в ролята си на кандидати за вицепрезидент. От общо 23 кандидатски двойки за президентските избори, 13 бяха съставени от кандидат за президент мъж и кандидат за вицепрезидент жена.
По-детайлен поглед върху избирателните листи на политическите партии разкрива къде може би се крие проблемът с по-ниското участие на жените в българския парламент. Избираемите места в голяма част са отредени за мъже, което автоматично намалява възможността да се балансира представителството на жените и мъжете в парламента. В 16 МИР Пловдив (град), например, парламентарно представените партии и коалиции като ГЕРБ-СДС, БСП, ДБ, и новата коалиция ПП са избрали на първите 5 места в листите да бъдат представени само мъже. Подобно решение лесно може да бъде изтълкувано като послание, че във втория по големина град в България големите партии, съставляващи 70% от парламента, не намират дори една жена, която да е достойна да заеме едно от първите 5 места в листите им.
нализ на разпределението на жените в кандидатските листи показва, че на предсрочните парламентарни избори през ноември 23% от всички листи са били оглавени от жени, като най-висок е този процент в 14 МИР Перник и 7 МИР Габрово, съответно 40% и 38%. Интересен е анализът на отделните партийни кандидатски листи. От парламентарно представените партии в предишното 46-то Народно събрание, най-голям брой жени кандидати в листите за изборите през ноември имаха от Изправи се БГ! Ние идваме! (44%), а най-нисък от Демократична България (25%).
Целият доклад може да свалите от тук
Настоящата публикация е част от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, финансовата подкрепа е предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (https://www.activecitizensfund.bg/).
Основната цел на проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България” е да се проведе качествено социологическо проучване, което да осветли проблемите и нуждите на жените от различни социални групи от всички 6 района за планиране в страната.