Мария Йорданова е щастливо омъжена жена и майка на две деца – София на 9 г. и Самуил на 6 г. По образование Мария е Специален педагог - магистър "Социална работа" и магистър „Предучилищна и начална училищна педагогика“ /ПНУП/. По ирония на съдбата, първо работи като специалист в областта на уврежданията. След това се появява и причина да се задълбочи в сферата. Синът й Сами е с диагноза Детска Церебрална Парализа /ДЦП/. Диагноза, която променя посоката на Мария към път, осеян с предизвикателства, отчаяние, търсене на специалисти, нужда от психологическа подкрепа.
През 2020 година й хрумва идеята да създаде Фондация „За децата с церебрална парализа”, Мисията е да осигури подкрепа за родители на деца с увреждания. За няколко месеца намира хора, които застават зад каузата й. Мария обаче осъзнава, че трябва да повиши знанията си за работа в неправителствения сектор. Търсейки възможности за развитие, попада на Инициативата за изграждане на бъдещо поколение граждански лидери – проект, който цели да повиши капацитета на хора от НПО, финансиран от Фонд Активни граждани на ЕИП.
След почти една година в програмата, Мария си е поставила още по-голяма цел. В момента работи по изграждане на пространство за майки на деца с увреждания – Мястото на Мама.
Пример за една силна жена, непоклатима пред житейските предизвикателства, споделяме с Вас, чрез интервюто ни с Мими.
Какво те провокира да създадеш неправителствена организация, Мария?
След разговорите ми с голям брой майки на деца с ДЦП и други заболявания, които водят до двигателни затруднения, а и от личен опит, усетих, че имаме нужда от някаква структура, която да подкрепя родителите и техните семейства, за да се запазят стабилни. Чувайки разказите на майките за това, че семействата им се разпадат, че се чувстват сами, неразбрани, отхвърлени, заради различните им деца, почувствах като свой дълг да направя нещо. Пожелах да променя „нещото“, за да чувам след време по-различни разкази, за да има по-щастливи и майки, и семейства, уверени в силата си да се справят с нелеката си съдба. Така се роди идеята за основаване на Фондация.
Какви са проблемите, с които се сблъскваш, какво искаш да промениш със своята организация?
Сблъсках се с много трудности и недомислици по пътя си, въпреки че бях подготвена и пълна с информация какво точно ни очаква. Покрай Сами започнах да общувам с много родители на деца с ДЦП и други заболявания, и разбрах, че те имат нужда от също толкова подкрепа, работа и интеграция в обществото, колкото и децата им.
Разбрах, че ако помогна на родителите, ще помогна и на децата, защото например Мама е тяхното утро, обед и вечер, тяхната надежда, човекът, който неизменно е до тях и се грижи за тях. Храни, облича, раздвижва, разхожда, обгрижва по всякакъв начин - тя е техните очи, уши и крака. Но в един момент Мама започва да забравя за себе си. Забравя че тя е човек с мечти, желания, надежди, стремежи, тя често се разболява, разделя с половинката си, няма възможност да работи, за да помага на детето си, не се вижда с приятели по същата причина, самочувствието и изчезва, всичко и се струва сиво, несправедливо и коварно, животът и се преобръща на 360 градуса.
Искам да променя описаната по-горе картина, искам тя да звучи по-оптимистично за все повече семейства. Почувствах, че има какво да дам от себе си, за да направим устойчива промяна в това отношение и съм готова да работя здраво и да дам своя принос за това.
Фондацията е факт от цели 2 години. Сега си се захванала и с изграждане на „Мястото на Мама“. Разкажи ни повече за тази идея?
През последните две години влагам много мисъл, труд, обучавам се, за да мога да намеря начин да подкрепя най-крехкото и едновременно най-силно същество на планетата - Майката на дете с увреждане.
Идеята за "Мястото на Мама" дойде като много логична хрумка и необходимост, отчитайки своя опит и чувства, и след размишление върху всичко онова, което бях чула от разговорите ми с множество майки и техните семейства. Съвсем естествено в съзнанието ми изплува нуждата от пространство, посветено на майките и семействата на децата с увреждания, където в главната роля ще бъдат именно те. Защото и те са част от това общество, и имат нужда да се погрижат за себе си.
Родителите, също като своите деца, се чувстват някак отчуждени, изолирани и неразбрани заради ситуацията, в която се намират. Освен това проблемът „липса на време за себе си” е голямо предизвикателство за тях. Той е в основата на адекватното полагане на грижи и е предпоставка за запазване на целостта на семействата на деца с различни възможности.
Какви са амбициите ти за това място?
"Мястото на Мама" ще бъде пространство за родители, където да отделят време за социално кафе, чай, Арт терапия, групи за взаимопомощ, психологическа подкрепа, спорт- Йога, Пилатес, Зумба и др., семинари, обучения, събития - място за празнуване на рождени дни, Хъб за размяна на помощни средства, Хъб за размяна на информация, Консултации, Изложби, Базари, Кулинарни следобеди.
Но и…пространство, където децата ще могат да, се срещнат с други деца, да играят и творят, да чуят приказка или разказ, да гледа филм или куклен театър.
По този начин те също ще обогатяват социалните си умения и ще се разнообразят от ежедневното препускане по специализирани терапии.
Как обученията на Инициативата намериха място в твоето забързано ежедневие?
Логично продължение на моята воля да стана лидер на организация, бе да се включа в обучение, което да ми помогне да се самоопозная и обуча как да съм полезна в тази ми роля. Съвсем навреме, от един пост на Илияна Николова – изпълнителен директор на ФРГИ, разбрах, че започва второто издание на Инициативата. Реших, че това е моето място и кандидатствах. За огромна моя радост бях приета. И така започна моят нов живот.
Кое е най-полезното за теб от Инициативата?
Много полезни неща мога да изброя, като цяло абсолютно всичко, което учим, правим, търсим е от изключително значение за мен. Но може би най – важното е, че се превърнах в съвсем нов човек. Преподредих целите си, промених начина ми на мислене, разпознах и активизирах лидерските си качества и за много кратък период от време видях промяната в цялата организация. Предстои ми още една година, в която съм сигурна, че ще взема и още и още.
Какви са целите ти, за какво мечтаеш?
Идеите и целите ми стават все по-големи. Вече виждам „Мястото на Мама” освен като център за подкрепа, и като образователен център, място за преквалификация, обучения и семинари. Вярвам, че „Мястото на Мама“ ще запълни една значителна празнина в списъка от социални услуги и заедно с това ще даде подкрепящо рамо и за младите майки, които тепърва ще се сблъскват с определението „майка на дете с увреждане“.
Мечтая си един ден откриването на места като „Мястото на Мама“ и приемането на дете с ДЦП в масова детска градина или училище да са нещо нормално, а не новината на деня.
Мечтая всички деца да имат равен старт и шанс да се реализират в обществото.
Мечтая за щастливи усмивки, на щастливи деца, в щастливи и сплотени семейства.
Фондация „За децата с церебрална парализа“ приема предложения за идеи, подкрепа, доброволчество и сътрудничество. За контакти, посетете сайта на Фондацията.